Може би повечето от Вас си мислят, че Мадарския конник е единствен по рода си, но с малко проучванече се открива, че това не е така.
Оказва се че в Афганистан съществува конник, който много наподобява нашия в райоона на Мадара. Този конник в Афганистан обаче се нарича Модарския конник. Доста са идентични като разположение, тъй като и двата конника и се намират на почти отвесни скали на доста голяма височина и също така изобразяват доста подобни сцени.
За съжаление конника в Афганистан към днешна дата е погребан, тъй като талибаните са разрушили почти всичко в този район, стреляли са с базука и са отнесли главата му, но все пак можете да добиете представа и какво точно представлява Модарския конник.
Застанали под релефа Ракемудар се питаме дали преводът на названието Вените на майката не оказва свързващата роля на майчината кръв. Отдясно наляво на паметника са изобразени митично животно, дву- и триглав дракон, една от частите на което някои изследователи тълкуват като носорог, разцъфнало дърво, фигура от свитата на стрелеца облечена и с подобие на индийски шалвари наречени доти. Център на композицията е стрелецът с лък.
Досега учените навсякъде и в учебниците по история твърдят, че роднини на българите са хуните и че те произлизат от Сибир и Алтай. Но ако приемем, че Модарския конник има връзка с Мадарския конник и ако вземем всички останали доказателства в подкрепа на тази теория става ясно, че българският народ всъщност би трябвало да произлиза от припамирието.
Едно от доказателствата е, че много от областите в Афганистан звучат точно като българските такива. В един етап от историята на картата, част от тези народи са се преместили по на север откъдето мистериозно изчезват към края на втори век след новата ера оставяйки стотици топоними като прохода Шипки, областите Кардамесвара и градовете Кардама, Банско, Севар, Уигърчен, върховете Бургаст и Омуртаг.
Също така за българското присъствие в афганистанските земи свидетелства и самият език. чуйте колко удобно звучат някои български думи на техните. Например хуб е хубав, лош - лош, то - до / преди, амо-ама, магар - мигар / нима, модар - майка, нане - майка / дойка / нанка / гледачка като това е само малка част от думите, който звучат близки като има още десетки примери за това.
Много вероятно е наистина корените на българите да не са там където досега сме си мислели, може би произлиза от съвсем различен народ. Дали ще се преобърне българската история и дали ще започнем да учим съвсем различни неща за това откъде произлизат българите, откъде идва нашият народ и така нататък е въпрос, на който предстои да се даде отговор.
